Close
Архитект Румяна Тихолова: Минералните бани трябва да се реновират, за да могат да изпълняват нови функции
03 април 2012 | 17:30 | Агенция “Фокус”
Архитект Румяна Тихолова в интервю пред Агенция „Фокус”.
Фокус: Каква е архитектурата на градската минерална баня през ХХ век?
Румяна Тихолова: Минералната баня Банкя е архитектурен паметник в стил барок, който трябва да бъде реставриран, както отвън,така и отвътре, да се запазят елементите, които имат историческа и архитектурна стойност – визирам подови настилки, дървени орнаменти по паравани, орнаменти по стени и тавани и в същото време да се организира една нова функция, която да обслужва изискванията на XXI век и ако през по миналия век е била с функция предимно на хигиенна баня, сега вече това не би могло да се случи.
Фокус: Какво е характерно за сградите на баните в България, строени през миналия век?
Румяна Тихолова: Характерното е, че са се изграждали за да бъдат хигиенни и в същото време тъй, като са ползвали минерални извори (в някои от случаите) са били лечебни. Отделенията за съблекални и къпални са се разделяли на мъже и жени, защото след като са хигиенни, не е било възможно да се използват смесено.
Фокус: Според вас в какво състояние се намират сградите на минералните бани в София и в Банкя, например?
Румяна Тихолова: В Банкя сградата на минералната баня е доста разрушена и в много тежко физическо състояние . Аз и моят екип изготвихме концептуален идеен проект по обществена поръчка възложена от община Банкя, заради което се наложи едно доста обстойно проучване за състоянието в момента. Покривът е пропаднал, на няколко места, от този факт дъждовна вода се стича надолу по етажите, има счупени прозорци с ръждясала стара метална дограма, така че има спешна нужда от взимане на незабавни решения за действие което да спре по- нататъшното и рушене. Тъй като тук става въпрос за едно доста сериозно финансиране, именно заради това беше изготвен и концептуалния проект, за да може един бъдещ инвеститор да добие предварителна представа, какво би могъл да получи и направи, ако реши да финансира .
Фокус: А банята в София в какво състояние е?
Румяна Тихолова: С банята в София не съм така добре запозната . В Банкя както споменах по горе правихме проучвания, като предварителна конструктивна оценка, геодезическо заснемане на сградата и заснемане на фасадите . Оказа се че има смесен тип конструкция т.е частично от бетонни плочи, частично гредоред и „Пруски свод” в сутерена има частчни пропадания в гредореда, дървените стълби, в двете крила, които водят към второ ниво са също доста разрушени и пропаднали на места. Предполагам, че и другата баня е в подобно състояние, но мисля, че при нея се взети по- скорошни мерки. Хубаво е тези сгради да бъдат реставрирани и социализирани т.е да им се придадат съвременни функции за пълноценното използване на минералните им водни ресурси. В цяла Европа, например Италия, Унгария, Румъния, Австрия, Германия, където има такива сгради се реставрират и социализират запазвайки своята историческа стойност със съвременни функции. Въпросът е, че опираме пак до значителни финансови средства, които биха могли по Европейски програми за финансиране опазването на минералните водни ресурси и развитие на туризма да се участва и част от необходимите суми за реставрация и реализация на такива сгради да бъдат набавени.
Фокус: Банята в Банкя е била снимачна площадка на филмите „Хъшове” и „Бай Ганьо пътува из Европа”. Кое е най-интересното в архитектурата на тази баня?
Румяна Тихолова: Тя е уникална, както в началото споменах сградата в стил Барок, проектирана от немския архитект Карл Хохедер, а ръководител на строежа е бил арх. Нено Нешев, проектирането е започнало през 1907г, а строителството и е продължило три години и е открита 1911г. била е за онова време, като сграда на застроена площ от 1700 кв.м и разгъната площ от 5 000 кв.м най-голямата и съвременна баня на Балканите, много хубава като сграда. Има интересни детайли в интериора характерни за този стил, удивително е за онази епоха решението с отоплителната система и вентилацията на сградата, която е имала централно отопление и собствена електро централа в подземието. Забележителни са двата кръглите басейни, по един във всяко отделение с мраморни парапети тип балюстри и месингови чучури от които е се е вливала мин. вода и ги е пълнила, действието с Бай Ганьо” се развива именно около и в тях. Сградата е симетрична с две странични крила разделена на мъжко и женско отделения. В отделните крила на банята е имало помещения с индивидуални вани. Най луксозна е била „царската баня”, и действително е била ползвана от царя, намирала се е в мъжкото отделение, за царицата е имало такава в женското отделение. В царската баня има запазени санитария и изработени от месинг батерии, с медни тръби. Отделните кабинките в съблекалните преградени с паравани от дърво и много детайл по тях. Като снимачна площадка е интересна, защото всъщност по онова време тези обществени хигиенни бани са се ползвали освен по предназначение и като места за социални контакти, , отвън във фоайетата и в галерийте над тях, имало е места за сядане.
Фокус: Според вас какво трябва да е предназначението на минералните бани? Те да бъдат с лечебна цел за хората, спа центрове, музеи или нещо друго?
Румяна Тихолова: Спа центровете, които използват минерални води, са по скоро за превантивно лечение и възстановяване, в зависимост от това какъв им е състава на минералната вода, имат най- вече смесена функция, балнео и спа. Може да се комбинира – да се правят рехабилитационни процедури с масажи, и водно лечение. Идеята е, че те трябва да се осъвременят, за да стане възможно прилагането на съвременни методи с модерна апаратура. В случая в Банкя басейните се запазват, защото имат историческа стойност, можем да ги осъвременим с дюзи, което ще даде възможност за прилагане на един подводен масаж, може в тях да се изпълняват упражнения за водна гимнастика . България е богата страна на минерални извори има много бани, когато има и такива сгради построени в близост, не бива да ги оставяме да се рушат.
Фокус: Какво мислите за идеята едната част на Централната минерална баня в София да е музей, а в другата да се изгради водолечебен и спа център?
Румяна Тихолова: Смятам, че е несъвместима функцията на музея с функцията на спа център. Ако трябва сградата на банята да съвместява музей и спа център, би могло да се съчетае, може би при едно условие да бъдат изложени в музея интересни фотоси с исторически факти от Стара София и история и куриози за самата банята пренасящи ни в миналия век и по миналия век. Така го разбирам, самата сграда като история. По друг начин функцията музей – спа център ми се струва несъвместима. Човек ако отиде на музей, едва ли ще отиде да ползва спа центъра. Човек с нагласа да посети спа център, отива в спа център, едва ли ще влезе вътре да гледа музея или след спа процедури да излезе и да влезе в музея – просто няма логика. По-скоро някакво заведение за здравословно хранене, ако трябва да се комбинира – едното с другото може да се комбинира. Тук в случая е доста голяма площ и би могло да се помисли за нещо такова
Фокус: Според вас трябва ли реконструкция и обновление на някои от сградите на баните у нас и на кои?
Румяна Тихолова: Да, ето говорим за тези, които са паметници. Като сгради има толкова много в България, хубаво е. Тези, които са по-малки, би могло те да се разширят. Тези, които не са паметници на културата, ако са много стари и негодни, би могло на тяхно място да се построи нещо ново, защото винаги една реконструкция излиза по-скъпа, отколкото новото строителство, когато не се налага да се запази сградата разбира се. Винаги при една реконструкция се налага да се правят много компромиси. Когато сградата не е ценен паметник, тоест няма история на архитектурата й, може. Хубаво е около всички тези извори, където е възможно, да се правят такива заведения, които да се използват пълноценно – да се използва пълноценно минералната вода. То може да се комбинира и с медицински тип спа център, което включва физиотерапия, рехабилитация, различно лечение, примерно Поморие, където е известна калта. Зависи къде се намира и какво е предназначението на тези води, може много неща да станат. Искам да кажа с две думи, че си заслужава да се започне нещо такова.
Фокус: За кои други държави е присъщ този облик на сградите на баните, какъвто е у нас?
Румяна Тихолова: В Румъния има такава, в Унгария, Чехия, Италия. И там има стари сгради, които са реставрирани, направени. Полезно е за развитието на туризма. У нас ние имаме безценно богатство, но нищо не правим за него.
Яница ТАНЕВА
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях
© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция Фокус е задължително!